Новото българско служебно правителство положи клетва преди изборите през октомври

Шест следващи предварителни избори не съумяха да доведат до устойчиво и дейно държавно управление и гласоподавателите стават апатични в отговор.

България постави клетва за ново служебно държавно управление, до момента в който се приготвя за седмите си предварителни избори за три години.

Президентът Румен Радев разгласи, че гласуването ще се организира на 27 октомври в още един опит да превъзмогване на политическа невъзможност, породена от държавни управления на малцинството, провалени обединения и ниска изборна интензивност.

„ Политическата рецесия не е завършила “, сподели Радев преди полагане на клетва, като добави, че решение ще има единствено когато има стабилно болшинство в Народното събрание, което да избере дейно държавно управление.

Радев преназначи служебния министър председател Димитър Главчев за началник на краткотрайния кабинет след провал предходната седмица, когато отхвърли предходния претендент Горица Кожарева, защото не се съгласиха с оферти от нея претендент за вътрешен министър.

Gripped by неустойчивост

България, страна от 6,7 милиона, е обхваната от политическа неустойчивост от 2020 година, когато избухнаха всеобщи митинги против корумпирани политици, разрешили на олигарсите да поемат контрола върху държавните институции.

И въпреки всичко в поредност от шест предварителни избора единствено два сътвориха определено държавно управление - и двете се сринаха, откакто насочени към промените политици се пробваха да се оправят с политическите подкупи и да прекратят зависимостта на страната в енергетиката и сигурността от Русия.

Последните избори през юни не съумяха да излъчат явен победител, с фрагментиран законодателен орган от седем партии, които не съумяха да основат жизнеспособна коалиция.

Дясноцентристката партия ГЕРБ, водена от трикратния министър председател Бойко Борисов, завоюва 68 места, най-вече от всички партии, само че много по-малко от болшинство в 240-местния парламент. Тя не съумя да откри съдружни сътрудници.

Очаква се рецесията да забави проектите на България за бързо присъединение към еврозоната и използване на промените, нужни за отключване на фондовете за възобновяване на Европейски Съюз.

Вълната от тракване изборите също понижиха интереса на българите към политиката. Апатията набъбна и изборната интензивност понижа, до момента в който предизборните акции са от ден на ден опорочени от агитация и персонални офанзиви.

Активността мина от 50% на вота през април 2021 година до 33% през юни — най-ниската от края на комунистическото ръководство през 1989 година

Служебният кабинет би трябвало да назначи и нов български еврокомисар до крайния период в петък.

Партия ГЕРБ издигна някогашния външен министър Екатерина Захариева. Други имена, които се преглеждат, включват някогашния ръководител на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев и настоящия президент Илияна Иванова, която е желана от Урсула фон дер Лайен и Европейската комисия.